Защитена зона "Язовир Жребчево попада на територията на четири общини – Николаево, Гурково (област Стара Загора), Твърдица и  Нова Загора (област Сливен).

Във физикогеографско отношение зоната е разположена в областта на Задбалканските котловини*. Територията на защитената зона е с обща площ 25 126,091дка. Според начина на трайно ползване, земите на територията на защитената зона са както следва:

• Водни площи – 25 073,585 дка или 99,79% от защитената зона;
• Транспортна инфраструктура – 0,207 дка;
• Селско стопанство – 52,299 дка или 0,21% от защитената зона.

Предмет на опазване в защитена зона "Язовир Жребчево са 14 вида птици по чл.6, ал. 1, т. 3 от закона за биологичното разнообразие (опазване на местообитания на видове по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици). Освен тези, по чл.6, ал. 1, т. 4 от закона за биологичното разнообразие, фигурират още 27 вида в заповедта за обявяване на зоната (опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици от видове).

Според заповедта за обявяването й, защитена зона "Язовир Жребчево" има за цел:

• опазване и поддържане на местообитанията на посочените в плана за управление видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние - видове по чл.6, ал. 1, т. 3 от закона за биологичното разнообразие: черногуш гмуркач (Gavia arctica), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), голям воден бик (Botaurus  stellaris), голяма бяла чапла (Egretta alba), поен лебед (Cygnus  cygnus),  малък нирец (Mergus albellus), червеногуша гъска (Branta ruficollis), черна каня (Milvus migrans),  морски орел (Haliaeetus albicilla), тръстиков блатар (Circus  aeruginosus), полски блатар  (Circus cyaneus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), вечерна ветрушка (Falco  vespertinus),  земеродно рибарче (Alcedo atthis);
• възстановяване на местообитания на видове птици според плана за управление на зоната, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние - видове по чл.6, ал. 1, т. 4 от закона за биологичното разнообразие: малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), голям гмурец (Podiceps cristatus), червеногуш гмурец (Podiceps grisegena),  черногуш гмурец (Podiceps  nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax  carbo), сива чапла (Ardea cinerea), ням лебед (Cygnus olor), голяма белочела гъска (Anser  albifrons), сива гъска (Anser anser), бял ангъч (Tadorna  tadorna),  фиш (Anas penelope), зимно бърне (Anas crecca), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), шилоопашата патица (Anas  acuta), кафявоглава потапница (Aythya  ferina), качулата потапница (Aythya  fuligula), звънарка (Bucephala clangula), среден нирец (Mergus  serrator),  воден дърдавец (Rallus aquaticus), лиска  (Fulica  atra), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), трипръст брегобегач (Calidris  alba), голям горски водобегач (Tringa ochropus), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus), сребриста чайка (Larus  argentatus), жълтокрака чайка (Larus cachinnans).

Язовир Жребчево е четвърти по големина в България със завирен обем 417 млн.м3 и максимална дълбочина до 47 м и дължина 17 км. Защитената зона попада във водосбора на р. Тунджа, която се намира  в Източно-беломорски район за управление на водите с център гр. Пловдив.
Към защитената зона попадат и рибарници Николаево (рибовъдно стопанство Тунджа-73).
Дейностите, оказващи влияние върху предмета на опазване са:

• Водопотребление. Ежегодните флуктуации на водното равнище и то с големи амплитуди, оказват сериозно негативно влияние върху живите организми, обитаващи водоема и върху качеството на водните обеми;
• Аквакултури - В района на ЗЗ "Язовир Жребчево" развиват дейност три рибовъдни фирми. Садковите стопанства нямат пряко влияние върху предмета на опазване. Неоползотворената храна и екскрементите отделяни във водата, съдържат висока концентрация на биогенни елементи и са причина за еутрофизация на водоемите, където са изградени садковите стопанства;
• Лов и риболов - влиянието на лова върху предмета на опазване е минимален. За съжаление ежегодно се констатират многобройни нарушения и бракониерски прояви. Упражняваният в ЗЗ риболов може да се раздели на промишлен и любителски. Любителският риболов може да окаже влияние чрез безпокойството от страна на рибарите върху обитаващите зоната птици. Негативен ефект от промишленият риболов е безпокойството върху предмета на опазване;
• Селско стопанство - Най-развития отрасъл от селското стопанство в района е растениевъдството. Една част от земите около ЗЗ се използват за лесовъдство и дърводобив.

По-голяма част от територията на ЗЗ "Язовир Жребчево" е заета от водни площи с изкуствен характер. На територията на зоната могат да се диференцират следните категории местообитания, изцяло с антропогенен произход или в различна степен повлияни от човека:

А/ Водни площи – изкуствени водоеми с обща площ 25073 дка. В тях може да се разграничат следните подтипове местообитания, всяко едно с характерни особености и обитатели:

• литорал – плитките участъци покрай бреговата ивица, които често остават на сухо при флуктуациите на водното ниво. Дълбочината е от 0 до 0,4 м. Участъкът е представен основно в рибарници Николаево с площ около 1000 дка, в зоната обрасла основно с папур (Typha) и по-малко с тръстика (Phragmites). Ивицата с тези показатели в яз Жребчево е тясна и променлива. Основните обитатели са представителите на семейства Чаплови (Ardeidae), Патицови (Anatidae), разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes);
• сублиторал – открита водна площ с дълбочина до 1 - 1,5 м. Това е дълбочината, при която повечето видове птици, търсещи храна с газене или плуване, без да са добри гмурци, достигат дъното. Обитава се от почти всички видове водолюбиви птици, предмет на опазване в зоната. Представена е основно на рибарници Николаево (около 2100 дка), в яз. Жребчево се появяват временно подобни площи при спадане на водното ниво в определени граници в някои от плитките заливи. При максимално напълване при кота 264 те са твърде дълбоки, но при нивата на коти 254 - 260 остават обширни участъци с нужната дълбочина. При по-ниски нива те остават на сушата, а наклона на дъното на залетите участъци е по-голям и участъкът с подобни характеристики е твърде малък;
• профундал – открита водна площ с дълбочина над 1,5 м. Заема най-голям дял от водните басейни – около 20 800 дка. Обитава се основно от представители на семейства Гъскови (Anserinae), Чайкови (Laridae), Гмуркачови (Gaviidae), Пеликанови (Pelecanidae), Корморанови (Phalacrocoracidae) и представители на други таксони, които са добри плувци и гмурци.

Използваните термини за обозначаване на екологичното зониране на водните площи е заимствано от океанологията и се интерпретира доста условно за сладководни басейни с малки дълбочини, каквито са разглежданите тук.

Б/ Влажни заливни ливади в околностите на водните басейни. По НТП се водят "водостопанско съоръжение", но в по-голямата си част са участъци със слаб наклон в периферията на язовира, заливани за 2-3 месеца почти всяка година. Една част от тях биват разоравани, засявани със зърнени култури и декларирани за преки плащания от арендаторите-земеделци в разрез със законодателството. Имат роля най-вече като местообитание на редица видове гръбначни и безгръбначни организми, служещи за храна на видовете, предмет на опазване. Ловно поле за разред Соколоподобни (Falconiformes) и за видовете от сем. Щъркелови (Ciconiiformes).

В/ Гори в земеделски земи – отделни дървета или ивици дървесна растителност покрай канали и дерета във или по границите на ЗЗ. Малки по площ – 100 - 150 дка общо за цялата зона, фрагментирани. Силно видоизменени по състав остатък от крайречни гори. Гнездово местообитание на обикновен мишелов (Buteo buteo), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), черна каня (Milvus migrans), малък ястреб (Accipiter nisus), керкенез (Falco tinuncullus), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), сива чапла (Ardea cinerea).

Данните за ихтиофауната дават основания да се смята, че хранителната база за рибоядните птици в яз. Жребчево не е достатъчна и това е една от причините за струпването им в акаваторията на рибарници Николаево (рибовъдно стопанство Тунджа-73). Установено е, че високите стойности на биомасата в рибарници Николаево са сходни с отчетените стойности в езерото Дуранкулак, Сребърна, Шабла, яз. Бързина, яз. Мандра и яз. Пчелина. Прави впечатление, че по-голямата част от изброените водоеми са орнитологично важни места. Може да се направи предположение, че не само местоположението на водоемите но и трофичният им статус (възможността да поддържат необходимата хранителна база) определят предпочитанията на птиците към тях.

Според направената оценка на заплахите в ЗЗ ”Язовир Жребчево”, висока степен на заплаха представляват: замърсяване на водите с азотни и фосфорни торове, замърсяване на р. Тунджа непосредствено над ЗЗ с оборски тор от съществуващата кравеферма, заустване на битовите води от населените места във водоемите от ЗЗ, флуктуациите на водното ниво, съзнателно прогонване и избиване на птици в рибовъдните стопанства, бракониерство – отстрелване на защитени видове и лов на територията на рибарниците, строежът на ВЕИ и в частност на соларни и ветроенергийни паркове, неправилно структуриране на ЗЗ, липса на защита за важни местообитания на видовете, обект на защита, в непосредствена близост до ЗЗ, липса на участъци от сушата, като част от територията на ЗЗ, които да изпълняват ролята на буферна зона.

Упражняваният в ЗЗ риболов може да се раздели на промишлен и любителски. Промишления риболов се практикува единствено на територията на рибарници Николаево. Принципно любителския риболов може да окаже влияние чрез безпокойството от страна на рибарите върху обитаващите зоната птици. В конкретния случай влиянието му не е с висока интензивност, поради факта, че струпванията на птици и месеците, в които са най-уязвими, съвпадат със зимния сезон и забраната за риболов през пролетта.

Негативен ефект от промишленият риболов е безпокойството върху предмета на опазване. За избягването му е необходимо изясняване на местата и периодите на струпване на видовете птици и въвеждане на временни ограничения, които да са в унисон с основната цел на ПУ и да не засягат (или да засегнат в минимална степен) интересите на рибовъдите. Когато това е невъзможно (както в случая с района на рибарниците) е редно юридическите лица да бъдат обезвъзмездени за ограниченията, които трябва да спазват и влияят върху дохода им, както и за преките загуби, нанасяни от рибоядните птици.

Режими, действащи на територията на защитената зона

В границите на защитената зона са забранени:

• премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични или групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
• залесяването на ливади, пасища, какво и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
• използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
• намаляване на площта на крайречните гори от местни дървесни видове;
• паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;
• косенето на тръстика в периода от 01 март до 15 август.

Забрани, режими, препоръки, въведени с плана за управление за цялата територия на защитената зона:

• Промяна на предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или в случаите, когато  промените водят  до изключително благоприятни последици за околната среда;
• Изграждане на ВЕИ (соларни и ветро-енергийни инсталации);
• Залесяване с неместни видове;
• Лов от лодки;
• Изграждане на нови и разширяване капацитета на съществуващите садкови стопанства;
• Разораването и използването на торове и пестициди в имотите с №№ 181.586, 184.531, 184,677, 700.687, 700.706, 700.993;
• Поддържане на водното равнище на яз. Жребчево от 15 април до 31 май без значителни амплитуди (в рамките на +40/- 10 см), като за кота "0" се приеме нивото на 15 април;
• Поддържане на безопасно високо и постоянно водно ниво (до нивото на преливника) в коритото на р. Тунджа над бента при рибарници Николаево, в периода от 15 април до 31 май;
• Ограничаване на еутрофикацията на яз. Жребчево. За целта са необходими провеждане на мероприятия в четири посоки: 1. Ограничаване на използването на торове, азот и фосфор съдържащи пестициди. 2. Ликвидиране на незаконните сметища за битови отпадъци и зауствания на битови отпадни води около чашата на язовира и по течението на р. Тунджа и малките притоците вливащи се в язовира. 3. Залесяване на окрайнините на обработваемите земи, бреговете на деретата и бреговата ивица на язовира с растителен пояс от подходящи дървета и храсти. 4. Поддържане на имотите описани в т. 3.2.2 в естественото им състояние – заливни влажни ливади и пасища;
• Провеждане на мероприятия за екологосъобразна борба с мидата-зебра (Dreissena polymorpha) и други агресивни екзоти с растителен и животински произход.

Забрани, режими, препоръки, въведени с ПУ и съгласно зонирането на ЗЗ "Язовир Жребчево" за територия на ЗОНА  ЗА  РАЗМНОЖАВАНЕ:
На територията на ЗОНА ЗА РАЗМНОЖАВАНЕ се забранява:

• Използването на звукогенериращи устройства и други методи за прогонване на рибоядните птици в периода 15 декември – 15 юли;
• Провеждането на рибностопански, земеделски и животновъдни мероприятия/дейности, водещи до унищожаване на местообитания или безпокойство при размножаващите се птици в периода 15 март – 15 юли. Това включва:
  - косене, изкореняване на тръстика и папур;
  - унищожаване на друга водна растителност;
  - косене на ливади и пасища;
  - унищожаване на дървесна растителност при поддържане на дигите в рибарници Николаево в периода 15 март – 15 юли;
  - унищожаване на дървесна растителност, растяща извън периферните диги на рибарници Николаево;
• Извършване на планови ремонти на хидротехническите съоръжения в периода 15 март – 15 юли.

Струпването на голям брой рибоядни птици в местата с интензивно рибопроизводство е естествен процес. Тези струпвания могат да доведат до значителни загуби и дори до фалит рибовъдното стопанство. Единственият начин птиците да бъдат защитени, а поминъка на населението – запазен,     е намиране на механизъм за компенсация на загубите. Тъй като в ЗЗ за птиците не може просто да се изолират рибоядните видове от храната им, защото това би довело до застрашаване на популациите им в зоната (в Румъния метода с изолиране на водната повърхност с помощта на мрежи или гъсто поставени стоманени въжета се практикува широко извън ЗЗ), единствената възможна алтернатива е пълно покриване на щетите за стопанства попадащи в ЗЗ за птиците или в непосредствена близост до тях, за да са заинтересовани производителите на аквакултури да продължават дейността си, спазвайки доброволно всички забрани (както е постигнато това в Унгария и Чехия).

В таблицата по-долу са подбрани всички видове птици, установени в ЗЗ и фигуриращи в Приложение II на ЗБР и/или в заповедта за обявяване на зоната. Посочен е консервационния им статус, според национални и международни документи.